Psychology concept

Мистичната теория на Карл Юнг за човешката психика

Замисляли ли сте се защо символът уроборос, змия захапала опашката си, се среща из рисунките на народи, живели на различни континенти през различни векове и които не са имали достъп едни до други? Отговорът на този феномен може би идва от швейцарския психолог и философ Карл Юнг, който със своите трудове предизвиква нестихващи и до днес дебати относно човешкото съзнание и неговото развитие. В тази статия ще Ви представим как Карл Юнг си е представял, че е изградено съзнанието на всеки един от нас и по какъв точно начин сме свързани.

Накратко за Карл Юнг

Карл Юнг е роден през 1875-та година в малкото швейцарско селце Кесвил. Когато е едва на шест години, баща му го записва да учи латински, в резултат на което Юнг придобива изключителен интерес към древните езици и култури. Бил е експерт в много сфери, сред които философията, сънищата, психологията, антропологията, астрологията, религията и много други. Дълги години е бил почитател на Фройд и пламенно е следял всички публикации и открития на австриеца. През 1907-ма година двамата имат удоволствието да се запознаят и Фройд бива толкова впечатлен от Юнг, че го назовава като наследника на психоанализата. По-късно обаче двамата се скарват и отношенията им охладняват. По време на Първата Световна война швейцарският психолог изпада в екзистенциална и духовна криза и поема по пътя на самоанализа. По този начин Карл Юнг измисля едни от най-загадъчните теории за личността, които от части са вдъхновени от Фройд, но отчасти са мотивирани единствено от размишленията и себеанализа на Юнг.

Идеите на Карл Юнг

Важно е да се каже, че макар много от схващанията му днес да се смятат по-скоро за психологическа научна фантастика, отколкото за истинска наука, швейцарският философ оставя своя отпечатък върху психологията. Негова е идеята, че хората се делят на интроверти и екстроверти. Също така, ако някога сте правили тест за личността си, най-известният сред които е този на шестнадесетте личности, трябва да знаете, че именно идеите на Юнг седят в тяхната основа.

Какво точно обаче си е представял той за човешкото съзнание? Психологът е разделял ума ни на три части: Азът, личното неосъзнато и колективното неосъзнато.

Азът е частта от психиката ни, която според швейцарския философ отговаря за нашата осъзнатост, тоест за всичко, което възприемаме пряко, и за което можем да си дадем сметка. Това е елементът, чрез който ние чувстваме, мислим и извършваме логически, поне според нас, действия. Част от Азът са също така логичното мислене, съзнавани мисли и спомени, които повтаряме в умовете си всеки ден.

Другите две части на съзнанието ни според Карл Юнг принадлежат на неосъзнаваната ни психика. Първата от тези части е личното неосъзнато. Там са скрити всички мисли, чувства, спомени, травми, знания които по някаква причина сме забравили, но до които можем отново да получим достъп при определени условия. В това метафорично мазе са изтласкани всички натоварващи ни мисли. Според Зигмунд Фройд човек няма достъп до тази част от съзнанието си, но според Карл Юнг личното неосъзнато и Азът са много тясно свързани. Например според швейцарския философ комплексите ни се раждат в тази частица от психиката ни и пряко влияят върху начина, по който Азът възприема света. Също така комплексите са отговорни и за начинът, по който архетипите, които ще обясним малко по-късно, се изразяват от всеки един от нас. Според Юнг този тип проблем на личното неосъзнато е трудно, дори невъзможно да бъде преодолян, защото дори човек да си даде сметка какви комплекси притежава, целостта на причините за възникването и установяването им са толкова сложни и толкова дълбоко вкоренени, че нито един индивид няма знанията да ги изкорени напълно. Личното неосъзнато се дължи основно на личния опит на всеки един индивид, докато третата част на нашата психика според Юнг – колективното неосъзнато – се гради върху общата човешка душевност.

Юнговата теория за колективното неосъзнато е това, което различава неговата теория от всички останали. Тази част от съзнанието ни е резултата от хилядолетната човешка еволюция и всеки един от нас се ражда с нея. Според Юнг мозъците на бебетата не са като празна дъска, върху която личният им опит започва да пише, а притежават вградено колективно неосъзнато знание, събрано от хилядите поколения преди нас. Ученикът на Карл Юнг, Ерик Нюман, описва колективното неосъзнато като човешките органи. Всеки един от нас се ражда с точно определени органи независимо от това къде и кога е роден. Възможни са почти незабележими изменения, но по същество всички бебета имат определен набор от органи. Докато растем тези органи започват да работят по начин, отговарящ на нашия живот – например сърцата на спортистите бият по-бавно от сърцата на хората, които не тренират, но органът си остава същият при всички. Също така много от процесите в човешкото тяло се извършват, без да трябва да ги обмисляме – например никой не се кара насила да спре или да започне да преработва храна. То просто се случва. По същия начин работи и колективното неосъзнато според Карл Юнг – ние нямаме пряк контрол върху него, защото то ни е вродено и е плод на човешката еволюция. Въпреки това не можем да съществуваме без него, защото то дава основата на нашата психика. Като пример за това Юнг дава измислянето на еднакви символи от много култури като уробороса и преживявания като дежавюто.

Архетипите на Юнг

Карл Юнг е може би най-известен със своите архетипи, които според него са част от нашето колективно неосъзнато. Архетипите са още наречени и “първични образи“ и са част от генетичния материал на цялото човечество. Те са това, което ни кара да преживяваме подобни случки по сходен начин. Архетипите са само един шаблон, върху който всеки един от нас рисува чрез личното неосъзнато и Азът, тоест чрез личния си опит. Когато даден момент от живота ни изисква проявяването на даден шаблон, той търси начин да се прояви през призмата на нашия индивидуален характер. Броят на Юнговите архетипи всъщност е безкраен, тъй като новият човешки опит изгражда нови модели в колективното неосъзнато и изтрива други. Въпреки това универсално са разпознати четири архетипа, които броим за основни.

Първият от тези е сянката. Сянката представлява нашите първични инстинкти, злата ни страна, качествата, които, въпреки че не искаме да си признаем, притежаваме. Общочовешките символи, които Карл Юнг разпознава като израз на сянката са демоните, змиите, драконите и чудовищата. Швейцарският психолог, който сам преминава по трудния път на себеосъзнаването, твърди, че всеки от нас трябва да се стреми да се индивидуализира, опознавайки психиката си. Първата стъпка към това е да опознаем сянката си, което обаче е мъчително, защото тя съдържа всички нежелани от нас черти. В живота ни сянката се изразява в проектиране на собствените ни проблеми върху останалите. Например често се чуваме да казваме: “Аз съм винаги прав, а другите винаги грешат“, което според Юнг е израз на човешкото несъгласие да приеме сянката в себе си. Според швейцареца едва когато успеем да се отърсим от тези илюзии, ще успеем да развием по-голям и по-реалистичен светоглед.

Вторият основен архетип е персоната – това е маската, която всеки един от нас слага, за да се предпази от другите хора и да се представи пред останалите в най-добрата си макар и понякога лъжлива светлина. Всеки от нас осъзнава, че хората, институциите и различните житейски ситуации изискват от нас различен тип поведение. Персоната е промяната на истинското ни поведение, за да се харесаме на останалите. Карл Юнг обаче предупреждава, че прекалено развитие на този архетип у един човек би довело до това той да изгуби усещането си за Азът и да се отчужди от самия себе си. Ако обаче и не полагаме никакви усилия да развием персоната си, това може да доведе до социални недоразумения и неприемане в обществото.

Третият архетип според Карл Юнг, който всеки от вас притежава, е мъжка и женска страна. Анима се нарича женския аспект на колективното неосъзнато в мъжете, а анимус – мъжкият аспект на жените. Според швейцарския философ един мъж със силно развита анима притежава качества като загриженост, нежност, интуитивност и чувственост. Интересното за този архетип е, че той се изразява и като проекция. Тоест развитието на анимата на мъжете зависи от това какви жени имат около себе си и определя какви жени ще търсят през живота си. От друга страна, жените с развит анимус, или мъжка страна, проявяват инициативност, смелост, обективност, творческа активност и прозорливост. Както при мъжете, развитието на този архетип при жените отново пряко зависи от качествата на мъжете в живота им.

Четвъртият и най-важен според теорията на Юнг архетип е този на цялостната личност. Тя задава моделите за синхронизация между всички останали части на психиката ни. Швейцарският психолог твърди, че този архетип подлежи на развитие чрез себепознание и трупане на знания. Според Юнг най-силният израз на този архетип у човека е нуждата от Бог и дори самата идеята за перфектния, всезнаещ и всемогъщ създател. Цялостната личност носи формулата за нашата истинска същност, пътя до която според Юнг се гради върху духовното развитие, а не – материалното облагодетелстване.

Обобщение

Това е философията на Карл Юнг за нашата психиката. Нека повторим отново най-важните неща. Швейцарският философ си е представял, че съзнанието ни се дели на три части. Първата е Азът, който отговаря за съзнателните ни мисли и процеси. Втората е личното неосъзнато, което съдържа всичко, натрупано чрез личния ни опит, но и забравено от нашия съзнателен ум. Третата част е колективното неосъзнато, съдържащо знанието и опита на цялото човечество. Колективното неосъзнато съдържа архетипи. Това са базови модели на поведение, които всеки от нас проявява по различен начин. Има четири основни архетипа според Юнг – сянката, персоната, анима или анимус и цялостната личност. Сянката е нашата тъмна, зла страна. Персоната са маските, които си слагаме пред обществото. Анима е женската страна на мъжа, а анимус – мъжката страна на жената. Цялостната личност пък е онзи архетип, който прави взаимовръзката между всички части на съзнанието ни. Въпреки че тази теория на Карл Юнг е отхвърлена и наречена “мистификация“, не може да се отрече, че в човешката история има доказателства за колективното неосъзнато. Как например различни култури в Азия и Южна Америка измислят уробороса, без физически да има как да си общуват? Как можем и да обясним ефекта на стоте маймуни, който доказва, че ако животни на отдалечен от брега остров започнат да извършват дадено полезно за вида им действие, техните роднини на брега ще започнат да вършат същото макар да няма никаква пряка комуникация между тях? Въпросите са много, но конкретни отговори още липсват. Ето защо ще Ви оставим сами да си извадите изводите и да решите дали ще приемете, или ще отхвърлите дръзките теории на Карл Юнг.

Източници: 

Carl Jung – What are the Archetypes?

The 4 Major Jungian Archetypes

Теория за архетипите на Карл Юнг

Post your comment

Как да преодолеем мързела в 7 стъпки
Възможно ли е да промениш себе си и да станеш по-добър човек?