Woman holds book in her hands. Reading the book on a sea during sunset.

Какво значи да си интроверт?

Много хора смятат, че това да си интроверт се свежда до това да си срамежлив и да имаш проблеми с говоренето пред публика. Въпреки че доста често това са характеристики, които съществуват при интровертите, това изобщо не обхваща цялостната концепция за това  както означава да си интроверт. Истината е, че  интровертите се зареждат от времето прекарано сами, а не от времето, прекарано “социализирайки”  се с останалите хора. Те са по-фокусирани върху случващото се в техния мозък , вместо върху външната си среда и това, което другите правят. Тенденцията интровертите да са по-сдържани и да останат повече във вътрешния си свят често кара останалите хора да ги категоризират като  „отдалечени“, „резервирани“ или „срамежливи“. Всъщност не всички интроверти са срамежливи и не всички екстроверти са крале на социалните среди.

Срамежливостта е свързана със степента на социална сдържаност, докато интровертността се отнася до начин на обработка на информация. Интровертите може да изглеждат срамежливи когато размишляват тихичко сами, но това е погрешно тълкуване на случващото се. Те не се оттеглят от интеракциите с останалите, за да избягват хората, а просто защото чувстват необходимост да се фокусират вътрешно. С две думи – те обработват информация във вътрешния си свят, докато екстровертите имат нужда от повече външни стимули. Ако желаете да разберете повече и за екстровертите, виж статията ни – Какво значи да си екстроверт?

За да разбереш как да подобриш живота си, първо трябва да опознаеш природата си в дълбочина!

Ето някои общи качества, които споделят интровертните хора:

1. Наслаждават се на време прекарано сами. 

Една нощ (или три) у дома няма да повлия негативно на интроверт. Всъщност точно обратното – изследванията показват, че интровертите виждат подобрения в настроенията и енергийните си нива след качествено време, прекарано сами. Като цяло, способността да се наслаждаваш на самотата е огромно житейско умение, защото всеки има моменти, в които е сам.

2. Склонни са да бъдат по-малко мотивирани от външни награди

Има много изследвания, които предполагат, че интровертният и екстровертният мозък обработват различно същите стимули. Проучвания са установили, че екстровертите всъщност получават прилив на допамин от външната си среда. Когато се освободи допамин, ние изпитваме удовлетворение и мозъкът ни започва да свързва конкретната ситуация, предмет или човек, с които сме били заедно, с удоволствие. Въпреки това, външните стимули като хора, места или събития,  не водят непременно до една и съща хормонална награда за интровертите.

Интровертите могат да  приемат за голямо предимство, че са по-малко зависими от външни награди, отколкото екстровертите са склонни да бъдат. Екстровертите  изпитват активиране в мозъчните области, които търсят награди в околната среда. Тъй като интровертите не се влияят толкова лесно от заобикалящата ги среда, е  много по-вероятно да продължат да се движат в посоката, която са избрали, независимо от това какво се случва около тях.

3. Обикновено мислят, преди да говорят. 

Всеки познава човек, който не говори много, но успява да се изкаже прецизно в основата на въпроса всеки път, когато го направи. Тези близки, колеги или познати вероятно са интроверти. Поради това на тях им отнема определено, необходимо за тях време, преди да споделят мислите си с другите. Това невинаги е плюс, тъй като често се случва човек да отиде в крайности, когато става въпрос за прекомерно осмисляне на решенията и действията си. Тогава човек е възможно да изпусне момента в ситуация, където трябва да се действа бързо или пък да прекара твърде много време в мислене за нещо, което реално не е от голямо значение.

4. Предпочитат индивидуални срещи. 

Друга често срещана заблуда за интровертите е , че са асоциални и дори ексцентрични. Те също жадуват за връзка с останалите хора. В крайна сметка, хората са социални животни и имат нужда от контакт с останалите. Те просто усещат тази нужда по малко по-различен начин. Интровертите предпочитат да прекарват време само с още един човек или в малки групи, вместо да взаимодействат с много хора наведнъж, докато екстровертите получават огромно удоволствие от мощни социални стимули и шумна външна среда.

Нито един от подходите към социализирането не е по-добър – те са просто различни. Но когато сте отгледани в култура, която поставя на пиедестал и дава предимство на качества като дързост и способност да си отворен към всички по всяко време, много лесно човек да започне да си мисли, че нещо не е наред с него. Нужно е човек да приеме себе си, но да продължава да развива полезни за бъдещето си качества. Шумните партита не са забавление за всички и това е абсолютно нормално.

Важно е и да споменем, че никой не е 100% интроверт или 100% екстроверт. Съществуват тестове за определяне на това къде в диапазона на спектъра се намира човек, както и за определяне на други личностни качества, които човек притежава.

Накрая, можем да кажем, че въпреки различията си както екстровертите, така и интровертите са повече от способни да създадат успешни приятелства, партньорства и интимни връзки помежду си. Компромисът и комуникацията са ключови. Ако например Вашият екстровертен добър приятел е стресиран от парти, което организира и наистина Ви иска там, не го изоставяйте. Ако пък сте екстровертният в този сценарий, съгласете се да позволите на любимия си интроверт да избере това, което наистина иска и не го приемайте лично, когато казват, че имат нужда от време сами. Колкото по-открита е комуникацията, толкова по-стабилна ще бъде връзката интроверт – екстроверт.

Източници:

Do extraverts process social stimuli differently from introverts? 

Introversion 

Post your comment

Невролингвистично програмиране (NLP) за начинаещи - какво е и как работи?
Какво значи да си екстроверт?