Asking for a blessing

Защо скромността е по-важна от самочувствието

Сигурен съм, че сте чували всякакви противоречиви мнения относно това да бъдете смирени: jрябва да бъдете смирени, но и уверени; бъдете скромни, но не прекалено; трябва да сте много упорити, но не бъдете прекалено нахални. Ето защо много хора са объркани относно това какво значи да бъдат истински смирени.

Има хора, които през целия си живот са параноици по този въпрос, и са обезпокоени всеки път, когато се чувстват горди от себе си поради някаква причинаq било то защото са вкарали решителния гол в  мач по футбол например или защото са приключили написването на първата си книга. 

Ако се заслушате в речите на мотивационни водачи, или прочетете книга за личностно развитиеq ще забележите, че смирението е желано качество за всеки лидер. Но как да го постигнете, без да сте надменни? Какво означава да си смирен? Как можем да бъдем уверени, да имаме власт и едновременно с това да сме смирени?

Нека решим загадката веднъж завинаги. 

Какво значи скромност?

Първо, огромна част от объркването е, че всъщност не разбираме какво всъщност означава смирението. Думата „смирение“ може да бъде проследена до протоиндоевропейските корени, което означава „от земята“ ,,земен’’ и т.н.

Това е признание, че сме съставени от същите минерали и химикали като земята под краката ни – че всички ние сме част от по-голям цикъл от нашите ежедневни драми, стремежи и постижения. Това е признанието, че колкото и да постигнем или създадем, един ден всички ще се върнем при земята, както и всички останали, които някога са живели или ще живеят.

Всеки генерал, президент, главен изпълнителен директор и художник в историята на света са също хора като всеки един от нас. Те също имат или са имали предизвикателства  пред себе си. Те в никакъв случай не са родени по-добри или по-лоши от нас, както и ние също не сме родени по-добри или по-лоши от всеки друг човек.

Това е нещо, за което римският император Марк Аврелий е бил наясно. В размишлениятаq които е оставил след себе си, Аврелий заявява:

„Нека идеята и знанието за сигурността на смъртта те направят смирен.“

Като може би най-могъщият човек в света по това време, Марк Аврелий е знаел колко е важно смирението и да си спомня, че и той е „от земята“ и е просто човек. Всъщност дори се говори, че е имало един мъж чиято работа била да го следва наоколо и да му напомня: „ти си просто човек“, за да не се самозабрави, заради властта, която е притежавал като император.

Самочувствието и скромността?

Живеем в свят, който непрекъснато се опитва да определи нашата стойност. Всеки един от нас бива убеждаван , че животът му ще бъде по-достоен, ако спечели повече пари, напише този роман, изградии този бизнес от нулата, ожени се, има деца или каквото и да било друго.

Истината е, че може да се чувствате истинско призвание да направите всички тези неща. Но също така не трябва да забравяте, че колкото и да постигате и колкото и върхове да покорите, Вие все пак ще се върнете обратно в същата земя, както се е случило с всеки преди Вас

Скромността е обвързана с радикално приемане. Става въпрос за приемане на нашата човечност, а с това идва и приемането на нашите умения и способности, заедно с нашите грешки и слабости. Ниското самочувствие неправилно се възприема като нещо ценно и извисено, защото то намаля Вашата стойност и пречи на приноса, който можете да донесете на себе си и околните. Да сте надути  пък грешно се възприема като важно качество, защото замъглява преценката за постиженията и води единствено до заблуда, че сте по-важни и превъзхождате всички около Вас.

И ниското самочувствие, и надменността пречат да видите и приемете това кой сте всъщност. Те хвърлят мъгла едновременно върху Вашите качества и слаби страни и затова нямат нищо общо със скромността. А скромността е да знаем, че в момента имаме цялата ценност, която някога ще имаме.

Каквото и да направите, няма как  да спечелите или загубите стойността, която имате като човешки същества. Всичко, което някога създаваме или постигаме, се прави в сътрудничество с видимата и невидима подкрепа около нас.

Никой не постига нищо самостоятелно. Всичко, което сте научили, Ви е било предадено от някой друг. Подкрепяни сте от много и самите Вие помагате на толкова много хора, че понякога дори не подозирате за това.

Скромността е да осъзнаете и приемете всичко това, без да омаловажавате нито своя принос, нито този на другите.

Омаловажаването или игнорирането на Вашите постижения и сили не Ви прави смирени. Това Ви кара да имате ниско самочувствие и неточна представа за себе си, както и за останалите.

Другата страна на скромността

Истинската противоположност на смирението не е самочувствието, а  надменността.

В древна Гърция хюбрис означава „прекомерна гордост или непокорство пред боговете“. Подобно на Икар, летящ твърде близо до слънцето, хората, които проявявали надменност, чувствали, че са някак си над или по-важни от тези „от земята“. И това отношение често е водило единствено до тяхното собствено унищожение.

Но тази надменност не изчезна преди повече от 2000 години с въпросните старогръцки митове. Има безброй съвременни случаи на хора, които се чувстват „недосегаеми“ и по-ценни от другите, от безмилостни диктатори и експлоататорски изпълнителни директори до безразсъдни тийнейджъри и арогантни знаменитости. Те са навсякъде. Можете да ги забележите както по телевизията, така и на улицата или в кварталното магазинче, когато грубо се предреждат, сякаш опашката не е за тях.

Ако трябва да бъдем честни, всички ние сме били надменни в някакъв момент от живота ни – например, когато са ни хвалили за дадено постижение; чувствали сме, че имаме по-голямо значение от останалите при изпълнението на дадена задача; имали сме усещане за непобедимост, когато сме спечелили златен медал на състезание; когато само ние от целия клас сме изкарали шестица на теста по математика и т.н.

Но в смисъла на високомерието изобщо не можем да говорим за увереност. Ако наистина се чувствахме уверени в това кои сме, нямаше да се налага да парадираме с постиженията си или да се преструваме, че сме направили всичко сами, без каквато и да е подкрепа. Истинската увереност върви ръка за ръка с скромността, защото нашето самочувствие е вътрешно.

Ако смирението е свързано с радикално приемане на всички нас, тогава високомерието отказва да приеме частите, които не ни се харесват. Става въпрос за отказ да хвърлим реален поглед върху нещата, в които не сме особено добри и трябва да хвърлим много усилия, за да се подобрим в дадената област. Интересното в случая е, че когато сте водени от надменност и се сблъскате лице в лице с недостатъците си поради една или друга причина, това Ви ядосва, защото пред себе си виждате проблем. Когато обаче в сърцето Ви има скромност, то виждате възможност да станете по-добри.

Скромността е свързана с вътрешно и безусловно самочувствие, защото самооценката е постоянна, независимо от променливите външни условия в живота ни. Нищо, което създаваме, постигаме или губим, не може да увеличи или намали самочувствието ни и следователно не изпитваме никаква нужда да се хвалим.

Заключение

 След като прочетохте тази статия, вече знаете, че да бъдете скромни означава просто да бъдете истински. Когато приемете себе си, заедно с всички Ваши недостатъци, то няма от какво да се страхувате, а какво по-хубаво от това? В резултат на това Вие получавате контрол над своето отношение и възгледи за живота.  Може единствено да се подобрите, защото знаете кои сте и на какво сте способни. Тогава без проблем ще можете да изричате една от най-простите, но и също така най-трудните думи на света – благодаря. 

Казването на „благодаря“ означава, че Вие разпознавате даровете, които идват в живота Ви и в резултат на това признаваме стойността на всичко, което Ви заобикаля. Ако още се чудите какво общо има тази дума със скромността, то отговорът е много прост – благодарността може да ни направи по-малко фокусирани върху себе си и по-фокусирани върху хората около нас, което е  отличителен белег на смирените хора.

Източници:

How to Be Humble Without Putting Yourself Down

How Humility Will Make You the Greatest Person Ever

Post your comment

Какво да правим, когато не сме най-добрите в работата си
Как да сте по-малко пасивни и повече смели