Когато хората искат да придобият ново умение или да научат нов предмет, те са склонни да се потопят директно в него без да се подготвят. Рядко отделят време да се научат как да учат оптимално. Ако отделят време да усъвършенстват своите учебни умения и скорост на учене, ще се подобрят във всичко останало много по-бързо.
Как обаче можем да станем по-добри в ученето? Ето 6 съвета, подкрепени с наука, за как да се научите да учите.
1. Свържете наученото с това, което вече знаете
Нека си представим, че никога през живота си не сте виждали леопард. Ако трябва да Ви го опиша, бих могъл да започна с назоваването на различни факти за него, като височина, тегло, колко крака има и т.н. Това би направило информацията много абстрактна.
Другият начин е да опиша леопарда като дива огромна котка и след това да посоча отличителните му характеристики, като петнистата му козина и дългата опашка.
Вторият пример е по-лесен за разбиране, защото Ви карам да използвате знанията, които вече имате – в този случай „концепцията“ за котка, за да научите новата „концепция“ за леопард.
Използването на този метод за обучение работи по същия начин; по-лесно е да схванем нови знания и умения, ако ги свържем с това, което вече познаваме. Това е причината великите учители често да използват аналогии, сравнения и примери. Те знаят, че най-бързият път към научаването на нещо ново е да го свържем с това, което вече е в главите ни.
2. Надграждайте своето обучение
Обучението надгражда върху себе си: започваме от малко и добавяме към него постоянно, докато напредваме. Тук идеята е да се научим да ходим, преди да се научим да бягаме. И макар това да изглежда очевидно, често ни се иска да можехме да прескочим напред, без да научим скучната основа, върху която е редно да надграждаме.
Помислете за хора, които искат да научат търговия с финансови опции, без да имат фундаментално разбиране за финансовите инструменти и фондовия пазар. Или хора, които искат да се научат да правят лицеви опори на една ръка, преди да могат правилно със две.
Този съвет се свързва с предишния ни. Следвайки постепенна прогресия, Вие използвате предишните си знания като основа за добавяне и свързване на новите. Ефективното обучение винаги трябва да бъде прогресивно, преминавайки от общи концепции към конкретни, прости процеси към сложни, конкретна информация към абстракция и принципи към стратегии.
3. Използвайте правилния режим на приемане на информация
Учените класифицират различните начини, по които приемаме информацията, в четири категории: Наблюдение (виждаме някой да прави това, което искаме да научим), имитация (следваме го), обяснение (слушане или четене на инструкции) и експериментиране (опитвайки нещата сами) .
В зависимост от това, което се опитвате да научите, някои от тези методи ще бъдат по-ефективни от други. Ако изучавате бойни изкуства, наблюдението и имитацията са по-добри подходи, отколкото да се учите само от книга (обяснение) или да експериментирате сами, освен ако не сте вече напреднали.
В други случаи, като изучаването на история или философия, курсове, подкасти или книга могат да бъдат по-добър вариант. В идеалния случай трябва да се опитаме да комбинираме различни режими на учене, така че новите знания да бъдат по-лесни за разбиране и да се задържат по-ярко паметта ни.
4. Затвърдявайте информация чрез припомняне и практически тестове
Знаем за тестовете под формата на изпити и задачи. Но в този случай може да се появи и под формата на тест, който даваме на себе си, като преглеждаме информацията в ума ни. Смисълът на практическото тестване е да извличаме информация от паметта си.
Припомнянето на информация е една от най-добрите стратегии за обучение. Тя се възползва от ефект, който известният психолог Робърт Бьорк нарича желана трудност. Търсенето на информация от паметта ни предизвиква ума и именно тези допълнителни усилия, които полагаме за запомняне, ни помагат да затвърдим своето обучение.
Тестването и припомнянето на запомнената информация ни помага по два ключови начина. От една страна, усилията, които полагаме , засилват това, което знаем. И от друга, тестването на знанията ни показва какво знаем добре и какво се нуждае от повече проучване.
Нещо, което трябва да запомните при ползването на този метод, е, че ние не се тестваме, за да получим оценка или да получим правилните отговори през цялото време. Правим го, за да подобрим своето знание. Дори когато не се справим със задачата, нашият ум се подготвя, за да научи правилните отговори в бъдеще.
Как практикуваме практически тестове? Можем да създаваме свои собствени викторини за това, което учим, да преглеждаме информацията в ума си или да я преподаваме на някой друг – преподаването ни принуждава да си припомняме информация от паметта, така че тя работи по същия принцип.
5. Създавайте си почивки за обработване на научената информация
Почивките през интервал означават да си позволим време между учебните сесии, в които да затвърдим запомненото, вместо да натъпчем всичко за кратък период от време. Изследванията, извършени от учени върху процеса на обучението, ясно демонстрират, че създаването на малки почивки е по-добра стратегия от натъпкването на информация наведнъж. Това е така, защото този метод осигурява баланс на умствената дейност.
Първо има период на концентрирано проучване, последван от период на консолидация в паметта. Той също така изисква, колкото и изненадващо да звучи, умерено забравяне
Когато се тъпчем с информация, имаме чувството, че се учим по-бързо, но напредъкът, който постигаме, избледнява в паметта почти толкова бързо, колкото го получихме. И тъй като опаковаме големи количества информация за кратък период от време, е трудно да преценим кое е задържало добре ума ни и кое не.
С почивките за обработка си осигуряваме време между учебните сесии, за да тестваме или преразгледаме това, което учим. Така ще разберем кои знания са били втълпени и кои не, както и в кои сфери имаме нужда от допълнително проучване.
Това е свързано с желаната трудност, която обсъдихме в предишния съвет. Усилията, които полагаме за припомняне на информация, ни помагат да затвърдим знанията си.
6. Потърсете ментори
Стойността на менторите не може да бъде подценена. Те ни водят през учебния процес, помагат ни да избегнем често срещаните умствени клопки, и ни предлагат богатия си опит за това кое работи, и кое не. Това ни помага да разберем на къде да насочим усилията си.
Моделът наставник-чирак е бил успешен през цялата човешка история във всички области. Начинаещите се свързват с напреднали практикуващи и учители, за да им покажат отрасла.
Опитът да правим нещата сами, без никакви напътствия, прави ученето ни по-бавно. Ако искаме да извлечем максимума от времето и енергията, които влагаме в изучаването на някакви умения в нашия занаят, трябва да потърсим ментори, от които да се учим. Те ще ни тласнат да дадем всичко от себе си и ще ни помогнат да ускорим напредъка си по начини, които никога не бихме могли да направим сами.
Заключение
Да се научиш как да учиш е умение, което трябва да се изгради преди всички останали. Когато се усъвършенстваме в ученето, съкращаваме времето, необходимо за усвояване на каквито и да било нови умения. Това е инвестиция, която се изплаща до края на живота ни. Започнете със съветите, които обсъдихме в тази статия:
Свържете това, което учите, с това, което вече знаете, използвайте правилния режим на учене, практикувайте припомняне, тествайте се, и потърсете ментори. Тези съвети ще Ви дадат здрава основа за по-добро усвояване на всичко, което искате.
ИЗТОЧНИЦИ
The Role of a Schema in Psychology
